Върколак
Настане мрак,
а мрака чака своят дълг
луната става върколак,
човек във образа на вълк!
Луната бавно облива гората,
и чака да чуе кой ще е той,
от страх снижи се тревата,
дочува от нейде вълчият вой!
Хищник, дебне нещо,
а мъглата се превръща в дъх,
стъпките му тъй зловещи,
навсякъде треперещ лъх.
Снегът се чува как хрущи
луна и сняг от нейде крясък,
сякаш времето крещи,
вълкът и неговият блясък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
