Jul 25, 2019, 7:31 PM

Върколак 

  Poetry » Other
611 1 2

Настане мрак,
а мрака чака своят дълг
луната става върколак,
човек във образа на вълк!

Луната бавно облива гората,
и чака да чуе кой ще е той,
от страх снижи се тревата,
дочува от нейде вълчият вой!

Хищник, дебне нещо,
а мъглата се превръща в дъх,
стъпките му тъй зловещи,
навсякъде треперещ лъх.

Снегът се чува как хрущи
луна и сняг от нейде крясък,
сякаш времето крещи,
вълкът и неговият блясък!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??