Настане мрак,
а мрака чака своят дълг
луната става върколак,
човек във образа на вълк!
Луната бавно облива гората,
и чака да чуе кой ще е той,
от страх снижи се тревата,
дочува от нейде вълчият вой!
Хищник, дебне нещо,
а мъглата се превръща в дъх,
стъпките му тъй зловещи,
навсякъде треперещ лъх.
Снегът се чува как хрущи
луна и сняг от нейде крясък,
сякаш времето крещи,
вълкът и неговият блясък!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
