31 dic 2008, 12:17

Върнах се

1.2K 1 11

Върнах се... С наведена глава...

Тихо влизам - в стаята ти свети...

Чакал си ме... Вмъквам се едва

с цялата вина на световете...

 

Погледът ти плъзга се встрани...

Ти мълчиш... А колко ли ме мразиш!

Думите не спирай, говори! -

Гордостта ми, стъпканата, пазиш?!

 

Чакал си ме... Късно се прибрах...

Зная, че в сърцето ти е рана...

А в очите ти прочетох страх...

Тук съм. Върнах се... за да остана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Хубав стих, Мариела! Има леко спъване в един стих, но... О, тя Рени го е споменала!
    Поздрав и успех!
  • "Чакал си ме... Късно се прибрах...
    Зная, че в сърцето ти е рана...
    А в очите ти прочетох страх...
    Тук съм. Върнах се... за да остана!"

    !!!
  • Толкова силен и истински стих!Написала си го невероятно добре!Поздравявам те от сърце!
  • БРАВО!!!
    Надявам се знаеш, че вече си ми любимка, нали?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...