Върнах се... С наведена глава...
Тихо влизам - в стаята ти свети...
Чакал си ме... Вмъквам се едва
с цялата вина на световете...
Погледът ти плъзга се встрани...
Ти мълчиш... А колко ли ме мразиш!
Думите не спирай, говори! -
Гордостта ми, стъпканата, пазиш?!
Чакал си ме... Късно се прибрах...
Зная, че в сърцето ти е рана...
А в очите ти прочетох страх...
Тук съм. Върнах се... за да остана!