Върнах се... С наведена глава...
Тихо влизам - в стаята ти свети...
Чакал си ме... Вмъквам се едва
с цялата вина на световете...
Погледът ти плъзга се встрани...
Ти мълчиш... А колко ли ме мразиш!
Думите не спирай, говори! -
Гордостта ми, стъпканата, пазиш?!
Чакал си ме... Късно се прибрах...
Зная, че в сърцето ти е рана...
А в очите ти прочетох страх...
Тук съм. Върнах се... за да остана!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
