Върнах се
Отново съм тук.
Върнах се, за да помисля.
Върнах се с надеждата да разбера.
Върнах се, защото ми се искаше
да си припомня вятъра и неговата топлина.
Все още беше там
споменът за помъдрелите коси.
Усмивката и черните очи.
Коленичейки.
Крещейки.
Взирайки се втренчено в теб.
И с плътен глас ти казва нещо,
така че стопля се ледът,
получил форма на сърце.
Разбрах,
че дните ми не са били изгубени,
дори и аз да съм била изгубена в тях.
Разбрах,
че по-силен и от чувствата
е споменът за тях.
Усетих полъха на вятъра
в косите ми да си играе.
И с усмивка се сбогувах със старото,
разбрала вече нуждата от неговия край.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
