Вчера в кафето те видях,

с поглед ме следеше

и нещо ми шептеше…

Тръгнах си без да се обърна,

но знаех, че в живота си,

отново ще те върна…

А ти побърза да ме задържиш,

все едно те достраша,

да не ме изгубиш и сега…

А как те мразех в онзи ден

и как желаех пак да си със мен…

И днес отново си дошъл,

искаш втори шанс да ти дам,

да знам,знам…

По погледа ти аз чета,

че има останала тъга,

а изстрадалата  ти душа

иска малко обич, малко топлина…

А аз какво сега да ти дам,

любов или мечти, не знам!?!

Всичко ти дадох преди,

ще ти го дам и сега, нали!?!

Повярвах ти, но този път е за последно,

повярвах ти, заради учите ти влажни

и устните жадни, заради любовта ми

и желанието непреодолимо,

да те върна и отново да те прегърна…