Вчера в кафето те видях,
с поглед ме следеше
и нещо ми шептеше…
Тръгнах си без да се обърна,
но знаех, че в живота си,
отново ще те върна…
А ти побърза да ме задържиш,
все едно те достраша,
да не ме изгубиш и сега…
А как те мразех в онзи ден
и как желаех пак да си със мен…
И днес отново си дошъл,
искаш втори шанс да ти дам,
да знам,знам…
По погледа ти аз чета,
че има останала тъга,
а изстрадалата ти душа
иска малко обич, малко топлина…
А аз какво сега да ти дам,
любов или мечти, не знам!?!
Всичко ти дадох преди,
ще ти го дам и сега, нали!?!
Повярвах ти, но този път е за последно,
повярвах ти, заради учите ти влажни
и устните жадни, заради любовта ми
и желанието непреодолимо,
да те върна и отново да те прегърна…
© Жулиета Стоянова Всички права запазени