23.01.2010 г., 17:55

Върната любов

965 0 0

Вчера в кафето те видях,

с поглед ме следеше

и нещо ми шептеше…

Тръгнах си без да се обърна,

но знаех, че в живота си,

отново ще те върна…

А ти побърза да ме задържиш,

все едно те достраша,

да не ме изгубиш и сега…

А как те мразех в онзи ден

и как желаех пак да си със мен…

И днес отново си дошъл,

искаш втори шанс да ти дам,

да знам,знам…

По погледа ти аз чета,

че има останала тъга,

а изстрадалата  ти душа

иска малко обич, малко топлина…

А аз какво сега да ти дам,

любов или мечти, не знам!?!

Всичко ти дадох преди,

ще ти го дам и сега, нали!?!

Повярвах ти, но този път е за последно,

повярвах ти, заради учите ти влажни

и устните жадни, заради любовта ми

и желанието непреодолимо,

да те върна и отново да те прегърна…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...