Върната надежда

17 jun 2009, 20:24

Poesía » De amor

566 0 1

Един следобед се усмихнах –

животът ми се промени.

Когато таз усмивка стихна,

до мене беше вече ти.

Протегнах към тебе ръка.

Съмнение в мене гореше,

но щом те докоснах с тъга,

животът ми друг вече беше.

Така променя се съдбата -

с усмивка, с въздишка дори.

И няма я вече тъгата

от несбъднати наши мечти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sandra44mateva (Пролетното момиче)

2009-06-18T22:51:17+03:00

много е красиво и изразително...браво