Един следобед се усмихнах –
животът ми се промени.
Когато таз усмивка стихна,
до мене беше вече ти.
Протегнах към тебе ръка.
Съмнение в мене гореше,
но щом те докоснах с тъга,
животът ми друг вече беше.
Така променя се съдбата -
с усмивка, с въздишка дори.
И няма я вече тъгата
от несбъднати наши мечти.
© Йоана Йосифова Всички права запазени