12 jun 2008, 9:11

Върни ми вратите, тавана... и къщата

  Poesía » Otra
1.2K 2 38
Вземи си живота, заплетен във моя
и дните, усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи.
През другото време сме толкова чужди.
Подреждаме пъзелно счупени спомени.
Изгубени каузи. Отчаяни нужди.

Вземи си ножовете, дето ме режат.
Очите - стомани, болезнено сини.
Онази умря. Със име Надежда...
Съвсем обяснимо. По много причини.
Нали не помисли, че аз ще заплача?
От толкова смърти обичам живота.
Сама съм създател, сама съм палача.
И всичко погребвам зад мен. Във окопа.

Вземи си ръцете, разяли бравите
и всичките навици с взлом да се връщаш.
Поръчах си панти. Върни ми вратите.
Върни ми тавана... и цялата къща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Взрив!!! (Някои си го заслужават) Емоционален, но подплатен поетичен взрив! Изравни ли човек всичко до основи, има терен за нещо ново, съзидателно. Страхотен стих, Ели!!!
  • Пишеш страхотно!!!
  • Така е, живота е един факт и един парадокс. Уж земята е кръгла /факт/ а се...шибат на всеки ъгъл./парадокс/ Непредвидимости разни! Евала за стихото!!!!
  • Аплодисменти,Ели!!!
    Браво,миличка!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "От толкова смърти обичам живота."
    А аз обичам да те чета Елишке!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...