Върни ми вратите, тавана... и къщата
Вземи си живота, заплетен във моя
и дните, усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи.
През другото време сме толкова чужди.
Подреждаме пъзелно счупени спомени.
Изгубени каузи. Отчаяни нужди.
Вземи си ножовете, дето ме режат.
Очите - стомани, болезнено сини.
Онази умря. Със име Надежда...
Съвсем обяснимо. По много причини.
Нали не помисли, че аз ще заплача?
От толкова смърти обичам живота.
Сама съм създател, сама съм палача.
И всичко погребвам зад мен. Във окопа.
Вземи си ръцете, разяли бравите
и всичките навици с взлом да се връщаш.
Поръчах си панти. Върни ми вратите.
Върни ми тавана... и цялата къща!
и дните, усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи.
През другото време сме толкова чужди.
Подреждаме пъзелно счупени спомени.
Изгубени каузи. Отчаяни нужди.
Вземи си ножовете, дето ме режат.
Очите - стомани, болезнено сини.
Онази умря. Със име Надежда...
Съвсем обяснимо. По много причини.
Нали не помисли, че аз ще заплача?
От толкова смърти обичам живота.
Сама съм създател, сама съм палача.
И всичко погребвам зад мен. Във окопа.
Вземи си ръцете, разяли бравите
и всичките навици с взлом да се връщаш.
Поръчах си панти. Върни ми вратите.
Върни ми тавана... и цялата къща!
© Елица Стоянова All rights reserved.
Непредвидимости разни! Евала за стихото!!!!
