22 ene 2008, 23:31

Върни се! 

  Poesía
726 0 8
Предадох се тъй лесно,
тъй смело на страстта,
сега вися като обесен,
като черен ангел без крила.

Погубих се със любовта си,
без да помня как сгреших...
А грешка ли бе любовта ни?
А можехме ли да не сме сами?

Не знам. Сега стои сърцето
набучено на кол пред мен
и гледам как гарваните него
кълват без съвест ден след ден.

Въртя се като лист отронен
в бурята на спомени горещи
и викам те със глас виновен,
търся те с ръце треперещи.

Моля те! Дори и да си сън,
върни се пак в прегръдките ми нежни
и пролетта красива ще цъфти навън,
и ще има пак в сърцето ми надежда.

© Васил Стойнов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??