Върни се!
Предадох се тъй лесно,
тъй смело на страстта,
сега вися като обесен,
като черен ангел без крила.
Погубих се със любовта си,
без да помня как сгреших...
А грешка ли бе любовта ни?
А можехме ли да не сме сами?
Не знам. Сега стои сърцето
набучено на кол пред мен
и гледам как гарваните него
кълват без съвест ден след ден.
Въртя се като лист отронен
в бурята на спомени горещи
и викам те със глас виновен,
търся те с ръце треперещи.
Моля те! Дори и да си сън,
върни се пак в прегръдките ми нежни
и пролетта красива ще цъфти навън,
и ще има пак в сърцето ми надежда.
тъй смело на страстта,
сега вися като обесен,
като черен ангел без крила.
Погубих се със любовта си,
без да помня как сгреших...
А грешка ли бе любовта ни?
А можехме ли да не сме сами?
Не знам. Сега стои сърцето
набучено на кол пред мен
и гледам как гарваните него
кълват без съвест ден след ден.
Въртя се като лист отронен
в бурята на спомени горещи
и викам те със глас виновен,
търся те с ръце треперещи.
Моля те! Дори и да си сън,
върни се пак в прегръдките ми нежни
и пролетта красива ще цъфти навън,
и ще има пак в сърцето ми надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Стойнов Всички права запазени
