Да можеше очите да отвориш,
да можеше да чуваш, да говориш,
да можеше за миг да се завърнеш
и с обич, майко, пак да ме прегърнеш -
за този миг щастлив, о, майко мила,
година своя с радост бих сменила!
Поне в съня върни се, мила мамо!
Дори да е сънят едничък само,
ще ме направиш толкова щастлива
да се завърнеш млада и красива,
да се засмееш с оня смях забравен,
в море от мъка и сълзи удавен.
Обичам те! Върни се, мила мамо!
Дори за миг! Дори в съня ми само!
© Генка Богданова Todos los derechos reservados