yanc (Цвет)
6 11
17 jul 2009, 11:49

Върни я 

  Poesía » Otra
1112 0 3

Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви.
Знам, че са черни, защото всички сме грешни.
Ще си купя нова душа, която да пазя чиста.
Спри да бъдеш такъв...
Спри да бъдеш като мен.
Започни отново, но не сега.
Купи си и ти нова душа,
но да бъде опетнена,
защото твоята е кристална.
Боли ме, когато те виждам да страдаш,
защото не го заслужаваш.
Гледам те с празните си очи
и чакам някой да ме спаси.
Крещя, но ти не чуваш.
Някъде там насред пустошта
изхвърлих моята душа.
Исках аз да ти я подаря,
но си мислех,
че не я желаеш.
Мразя се заради това.
Не дочетох страницата.
Прехвърлих се на другата.
Тя бе по-розова,
но не това исках.
Желаех да се върна,
но не можех.
Исках пак да си до мен
да споделим и този скапан ден.

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • леле, ти наистина ме потресе с това стихотворение... нямам никакви 'скапани' думи... превъзходно е...
  • Незабравимо!
    Прекрасно!
    Денят не е скапан с доброта,смях,свобода или нежни мисли.
  • само на 10 /?!/ години и толкова гняв се е насъбрал в думите ти?
Propuestas
: ??:??