17.07.2009 г., 11:49

Върни я

1.5K 0 3

Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви.
Знам, че са черни, защото всички сме грешни.
Ще си купя нова душа, която да пазя чиста.
Спри да бъдеш такъв...
Спри да бъдеш като мен.
Започни отново, но не сега.
Купи си и ти нова душа,
но да бъде опетнена,
защото твоята е кристална.
Боли ме, когато те виждам да страдаш,
защото не го заслужаваш.
Гледам те с празните си очи
и чакам някой да ме спаси.
Крещя, но ти не чуваш.
Някъде там насред пустошта
изхвърлих моята душа.
Исках аз да ти я подаря,
но си мислех,
че не я желаеш.
Мразя се заради това.
Не дочетох страницата.
Прехвърлих се на другата.
Тя бе по-розова,
но не това исках.
Желаех да се върна,
но не можех.
Исках пак да си до мен
да споделим и този скапан ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • леле, ти наистина ме потресе с това стихотворение... нямам никакви 'скапани' думи... превъзходно е...
  • Незабравимо!
    Прекрасно!
    Денят не е скапан с доброта,смях,свобода или нежни мисли.
  • само на 10 /?!/ години и толкова гняв се е насъбрал в думите ти?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...