Седим си заедно с останките от моя свят

и очаквам вече 10 века отговори святи от тях,

но продължавам и горя си в замръзналите мисли вечни

нито помощ, нито гък... само грях и страх.

Всеки час в година се превърща и не може,

не издържа моето съзнание на тази въртележка,

създадена от мечтите хорски грешка, защото на шега

превзе ме и превърна се в реалност... грешка.

Сега живея в пластмасовия замък сам

и се чудя колко хора искат да са там,

а аз само нощите прекарвам там, защото те не знаят,

че стените с кръв пропити са и Адът май и той е там...