Стъпало нагоре, високо в небето,
обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,
открехва скритото, издава живота.
Картина-милион, от талантливата четка,
без срам, изправен, стои гордо човекът!
Преглтънал с глад всяка несгода,
желанието се оказа по-ефективно от ножа.
Волята отново сега ми се хвали,
така и не спря да повтаря: "Видя ли!".
Но наистина бе болезнено права,
с упоритост дори немислимото става. ...