EnigmaLibra (Иван Ценов)
40 51
Aug 19, 2012, 11:07 AM

Вървежната нота 

  Poetry » Other
572 0 2

Стъпало нагоре, високо в небето,

обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,

открехва скритото, издава живота.

 

Картина-милион, от талантливата четка,

без срам, изправен, стои гордо човекът!

Преглтънал с глад всяка несгода,

желанието се оказа по-ефективно от ножа.

 

Волята отново сега ми се хвали,

така и не спря да повтаря: "Видя ли!".

Но наистина бе болезнено права,

с упоритост дори немислимото става.

 

Номадът в мене безследно изчезна,

качи се на изпълнен с въздух балон.

Погледът реши назад да не гледа,

забрани на краката да правят кръгом.

 

Кординиран, самоуверен, надут,

в очите на всички - не съм вече шут!

Запалих се в буре незагасващ барут,

стъпках границата на това да си "ЛУД"

 

© Иван Ценов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??