Вървежната нота
Стъпало нагоре, високо в небето,
обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,
открехва скритото, издава живота.
Картина-милион, от талантливата четка,
без срам, изправен, стои гордо човекът!
Преглтънал с глад всяка несгода,
желанието се оказа по-ефективно от ножа.
Волята отново сега ми се хвали,
така и не спря да повтаря: "Видя ли!".
Но наистина бе болезнено права,
с упоритост дори немислимото става.
Номадът в мене безследно изчезна,
качи се на изпълнен с въздух балон.
Погледът реши назад да не гледа,
забрани на краката да правят кръгом.
Кординиран, самоуверен, надут,
в очите на всички - не съм вече шут!
Запалих се в буре незагасващ барут,
стъпках границата на това да си "ЛУД"
© Иван Ценов All rights reserved.
