Върви!

Poesía » De amor

1.2K 0 2

Поисках да си тръгна, но се спънах -

не се оставя лесно любовта!

И правих опит, много пъти тръгвах,

а все при теб се будех сутринта.

Не те разпитвах, всичко си личеше.

Не беше честен, много ме боля...

Когато имах нужда с мен не беше,

когато страдаше до тебе бях.

За обич ми омръзна да се боря!

Пролях за тебе хиляди сълзи.

И нямам сили, няма да се моля.

Не ме обичаш - просто си върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0