Върви!
Поисках да си тръгна, но се спънах -
не се оставя лесно любовта!
И правих опит, много пъти тръгвах,
а все при теб се будех сутринта.
Не те разпитвах, всичко си личеше.
Не беше честен, много ме боля...
Когато имах нужда с мен не беше,
когато страдаше до тебе бях.
За обич ми омръзна да се боря!
Пролях за тебе хиляди сълзи.
И нямам сили, няма да се моля.
Не ме обичаш - просто си върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МимеТО Всички права запазени
