Върви напред, назаде не поглеждай

7 may 2021, 16:39

Poesía » Del paisaje, Odas y poemas, Verso libre, Otra

698 1 0

Понякога безкрайно всичко ти се види,

очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.

Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.

Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.

Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със своя лъч ги сгрява.

Искрицата е тънка и коварна, но сърцето огъня отново го подпалва.

La obra participa en el concurso: