Върви напред, назаде не поглеждай

7.05.2021 г., 16:39 ч.

Поезия » Пейзажна, Оди и поеми, Свободен стих, Друга

956 1 0

Понякога безкрайно всичко ти се види,

очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.

Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.

Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.

Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със своя лъч ги сгрява.

Искрицата е тънка и коварна, но сърцето огъня отново го подпалва.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.