Върви напред, назаде не поглеждай
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със своя лъч ги сгрява.
Искрицата е тънка и коварна, но сърцето огъня отново го подпалва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велла Неделчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
