May 7, 2021, 4:39 PM

Върви напред, назаде не поглеждай 

  Poetry » Landscape, Odys and poems, Free verse, Other
1092 1 0
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със своя лъч ги сгрява.
Искрицата е тънка и коварна, но сърцето огъня отново го подпалва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева All rights reserved.

Random works
: ??:??