Имам само тези думи,

знам, малко е,

но ги дарявам на теб.

Готов съм да извървя

всички друми,

да се боря с трудности безчет.

Давам ти сърцето свое,

обвито в страх и тишина,

накарай го да бие, да трепери,

дай му от твойта топлина.

Скитник съм по пътища греховни,

все сам с моята самота,

но всички мигове и болки били са някак съдбовни,

щом намерих те, няма да съм сам в нощта.

Да се страхуваш, знам, че е човешко,

човешко е и да боли,

но също знам, че да обичаш е небесно,

колкото и после да горчи.

Себе си отдавам на таз любов,

давам ти всичко, то е твое.

Пък дано животът ми суров

изчезне, превърне се в спомен.

За теб готов съм да превърна

зимата в пролет,

с любовта си да обгърна

цялото небе с един-единствен полет.

Да, аз мога да летя,

крилата ми са думите ми благи.

Да, мога да цъфтя,

дори там, където хората не са драги.

Намерих те и не спирам да се питам

достоен ли съм за тази връзка,

дали да опитам 

да се оставя любовта да ме изпръска?

Късно е вече за тези въпроси,

влюбен съм лудо като малко дете.

Късно е да питам къде си, защо си,

ти си моята земя и небе.

Затова те моля само за едно,

върви до мен, сподели мечтите.

Нека преброим пак до сто

и да полетим заедно, чак до звездите.