"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов,
сърцето на септември е разбито,
не ми е нужна есенна любов,
с измамата платено и изпито,
тъгата ми да претвори в покров,
да ме разплаква с думите, с които
уж позлатѝ ръждивия обков.
Дори след теб аз пак ще съм си тая, ...