Върви сега и всичко загърбѝ
"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов,
сърцето на септември е разбито,
не ми е нужна есенна любов,
с измамата платено и изпито,
тъгата ми да претвори в покров,
да ме разплаква с думите, с които
уж позлатѝ ръждивия обков.
Дори след теб аз пак ще съм си тая,
която има хиляди съдби.
Ще вярвам, ще обичам ще мечтая,
върви сега и всичко загърбѝ,
че без любов в началото и края,
така е само в ада. Може би...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
