12 ene 2007, 17:49

Върви си... 

  Poesía
732 0 4

Върви си и не ме мъчи, последната целувка ми вземи

Върви си и ме накажи, във лепкавата тишина

един спомен само остави...

Но моляте, не ме съди:

играта ти на чуства ти за други запази

 - на мен една надежда остави...

Върви, щом мойте ласки са ти чужди

и те плашат те дори...

Търси на новта любов кусури и сплетни

нали и с мен така постъпи ти...

Върви, но и запомни – един единстевен аз

съм фен на твоите лъжи

За мен пороците ти бяха сладки и дори не ме боли

И всичко, що от мен заграби ти - е само част

от нашите несбъднати мечти...

Богатството от чуства, то още в моите покои си стои

От него моля, ела и си вземи... на воля с пълни

шепи загреби, и за душата си утеха намери

Върви си, за да се върнеш пак при мене ти...

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно и качествено мислене.
    Пусни я за за се осъзнае и върне ...
    Браво.

    Поздрав и усмивка.
  • По детски наивно и много чисто...Като литературен изказ може би иска малко да се пипне, но като чувство е много красиво, а това тук е по-важното. Поздрав
  • Ако е писано ще се върне!
    Хареса ми!
    Поздрави
  • Защо ....какво значение има на колко си....
Propuestas
: ??:??