Jan 12, 2007, 5:49 PM

Върви си...

  Poetry
907 0 4

Върви си и не ме мъчи, последната целувка ми вземи

Върви си и ме накажи, във лепкавата тишина

един спомен само остави...

Но моляте, не ме съди:

играта ти на чуства ти за други запази

 - на мен една надежда остави...

Върви, щом мойте ласки са ти чужди

и те плашат те дори...

Търси на новта любов кусури и сплетни

нали и с мен така постъпи ти...

Върви, но и запомни – един единстевен аз

съм фен на твоите лъжи

За мен пороците ти бяха сладки и дори не ме боли

И всичко, що от мен заграби ти - е само част

от нашите несбъднати мечти...

Богатството от чуства, то още в моите покои си стои

От него моля, ела и си вземи... на воля с пълни

шепи загреби, и за душата си утеха намери

Върви си, за да се върнеш пак при мене ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно и качествено мислене.
    Пусни я за за се осъзнае и върне ...
    Браво.

    Поздрав и усмивка.
  • По детски наивно и много чисто...Като литературен изказ може би иска малко да се пипне, но като чувство е много красиво, а това тук е по-важното. Поздрав
  • Ако е писано ще се върне!
    Хареса ми!
    Поздрави
  • Защо ....какво значение има на колко си....

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...