18 may 2007, 16:50

Върви си

  Poesía
852 0 0
Сбогом, отиваш си сега .
Сбогом, моя вяра, моя душа.
Върви си, не те желая вече.
И да се върнеш, aз не мога вече да те прегърна .

Всяка вечер плача,
седя сама и знам, че
ти не си това, което исках,
че не съм те обичала,
защото не може моето сърце да ме подведе,
не вярвам, че сърцето ми ще ми причини болка.
Вярно е, ти беше различен,
но време дойде за раздяла
и ето целувка последна
за нас е! Нежни слова
изричаш, за да ме върнеш,
но късно е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...