16 feb 2008, 13:25

Върви си!

Poesía » Otra

1.1K 0 15

Върви си! Щом така желаеш...
Дори да искам, няма да те спра.
Дано без мене любовта познаеш,
щом с мен до днес така и не успя.

Върви си! И не се завръщай!
Погребал ли си мъртвия - напред.
Към гроба погледът не се обръща.
Кого погребах ли? Животът с теб.

Върви си! Постарай се да забравиш.
Прекрасно ще се справя и сама...
Не виждаш ли - единствено ме бавиш -
да крачиш редом ти не пожела.

Върви си! Не очаквам да признаеш,
че винаги съм права, даже и сега!
Уморих се, всеки път да ми се каеш...
а аз редих в душата пъзел - самота...

Върви си! В откуп дай ми свободата!
Свободна съм да искам всичко на света!
След теб като балсам остава тишината...
Животът кратък е, да изживеем любовта...

1.02.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vanila_n (Виолета)

дано ...
Стихът много ме трогна!

2008-02-20T15:04:34+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Преболедувай!
Наистина ще отмине...след време.
Пропит с болка, но силен стих!

2008-02-18T10:12:25+02:00
Индиана (Криси)

Силен стих!!! Вълнуваш, Миличка...Свободата, да...
С обич!!!
П.П. Няма какво да се поправя в стиха - истински е, емоцията завладява, а за ритъма да не говорим - перфектен е!

2008-02-17T21:27:00+02:00
Mili4ka (Мила Нежна)

Благодаря ви сърдечно! Топли прегръдки за подкрепата...

2008-02-17T12:19:57+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Прекрасен, силен и много верен стих!!! Поздрави!

"След теб като балсам остава тишината..."
не съм самотна в свойта самота,
най-ценното богатство - свободата
измива често от лицето ни скръбта.
И гърлото ми е свободно вече – дишам,
Една раздяла - и светът е като нов.
По мъртви спомени не искам да въздишам.
Здравей, Живот! Приветствам те, Любов!

2008-02-16T21:33:09+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0