Feb 16, 2008, 1:25 PM

Върви си!

  Poetry » Other
1.1K 0 15

Върви си! Щом така желаеш...
Дори да искам, няма да те спра.
Дано без мене любовта познаеш,
щом с мен до днес така и не успя.

Върви си! И не се завръщай!
Погребал ли си мъртвия - напред.
Към гроба погледът не се обръща.
Кого погребах ли? Животът с теб.

Върви си! Постарай се да забравиш.
Прекрасно ще се справя и сама...
Не виждаш ли - единствено ме бавиш -
да крачиш редом ти не пожела.

Върви си! Не очаквам да признаеш,
че винаги съм права, даже и сега!
Уморих се, всеки път да ми се каеш...
а аз редих в душата пъзел - самота...

Върви си! В откуп дай ми свободата!
Свободна съм да искам всичко на света!
След теб като балсам остава тишината...
Животът кратък е, да изживеем любовта...

 

1.02.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • дано ...
    Стихът много ме трогна!
  • Преболедувай!
    Наистина ще отмине...след време.
    Пропит с болка, но силен стих!
  • Силен стих!!! Вълнуваш, Миличка...Свободата, да...
    С обич!!!
    П.П. Няма какво да се поправя в стиха - истински е, емоцията завладява, а за ритъма да не говорим - перфектен е!
  • Благодаря ви сърдечно! Топли прегръдки за подкрепата...
  • Прекрасен, силен и много верен стих!!! Поздрави!

    "След теб като балсам остава тишината..."
    не съм самотна в свойта самота,
    най-ценното богатство - свободата
    измива често от лицето ни скръбта.
    И гърлото ми е свободно вече – дишам,
    Една раздяла - и светът е като нов.
    По мъртви спомени не искам да въздишам.
    Здравей, Живот! Приветствам те, Любов!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...