16.02.2008 г., 13:25

Върви си!

1.1K 0 15

Върви си! Щом така желаеш...
Дори да искам, няма да те спра.
Дано без мене любовта познаеш,
щом с мен до днес така и не успя.

Върви си! И не се завръщай!
Погребал ли си мъртвия - напред.
Към гроба погледът не се обръща.
Кого погребах ли? Животът с теб.

Върви си! Постарай се да забравиш.
Прекрасно ще се справя и сама...
Не виждаш ли - единствено ме бавиш -
да крачиш редом ти не пожела.

Върви си! Не очаквам да признаеш,
че винаги съм права, даже и сега!
Уморих се, всеки път да ми се каеш...
а аз редих в душата пъзел - самота...

Върви си! В откуп дай ми свободата!
Свободна съм да искам всичко на света!
След теб като балсам остава тишината...
Животът кратък е, да изживеем любовта...

 

1.02.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано ...
    Стихът много ме трогна!
  • Преболедувай!
    Наистина ще отмине...след време.
    Пропит с болка, но силен стих!
  • Силен стих!!! Вълнуваш, Миличка...Свободата, да...
    С обич!!!
    П.П. Няма какво да се поправя в стиха - истински е, емоцията завладява, а за ритъма да не говорим - перфектен е!
  • Благодаря ви сърдечно! Топли прегръдки за подкрепата...
  • Прекрасен, силен и много верен стих!!! Поздрави!

    "След теб като балсам остава тишината..."
    не съм самотна в свойта самота,
    най-ценното богатство - свободата
    измива често от лицето ни скръбта.
    И гърлото ми е свободно вече – дишам,
    Една раздяла - и светът е като нов.
    По мъртви спомени не искам да въздишам.
    Здравей, Живот! Приветствам те, Любов!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...