16.02.2008 г., 13:25

Върви си!

1.1K 0 15

Върви си! Щом така желаеш...
Дори да искам, няма да те спра.
Дано без мене любовта познаеш,
щом с мен до днес така и не успя.

Върви си! И не се завръщай!
Погребал ли си мъртвия - напред.
Към гроба погледът не се обръща.
Кого погребах ли? Животът с теб.

Върви си! Постарай се да забравиш.
Прекрасно ще се справя и сама...
Не виждаш ли - единствено ме бавиш -
да крачиш редом ти не пожела.

Върви си! Не очаквам да признаеш,
че винаги съм права, даже и сега!
Уморих се, всеки път да ми се каеш...
а аз редих в душата пъзел - самота...

Върви си! В откуп дай ми свободата!
Свободна съм да искам всичко на света!
След теб като балсам остава тишината...
Животът кратък е, да изживеем любовта...

 

1.02.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано ...
    Стихът много ме трогна!
  • Преболедувай!
    Наистина ще отмине...след време.
    Пропит с болка, но силен стих!
  • Силен стих!!! Вълнуваш, Миличка...Свободата, да...
    С обич!!!
    П.П. Няма какво да се поправя в стиха - истински е, емоцията завладява, а за ритъма да не говорим - перфектен е!
  • Благодаря ви сърдечно! Топли прегръдки за подкрепата...
  • Прекрасен, силен и много верен стих!!! Поздрави!

    "След теб като балсам остава тишината..."
    не съм самотна в свойта самота,
    най-ценното богатство - свободата
    измива често от лицето ни скръбта.
    И гърлото ми е свободно вече – дишам,
    Една раздяла - и светът е като нов.
    По мъртви спомени не искам да въздишам.
    Здравей, Живот! Приветствам те, Любов!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...