Върви си!
Върви си! Нима не виждаш колко ме боли?
Върви си! Тази обич вече е обречена,
макар в сърцето огън да гори.
Върви си! Нямам нужда днес да чувам твоите
лъжовни думи... обещания.
Върви си! Ще запазя малкото си гордост, може би и чест...
Безмълвно ще се боря с мъката и любовта си.
Върви си! Не искам да те виждам вече...
Живей с лъжи във своя малък свят.
Въртиш се в кръг на своята обреченост,
да не обичаш - душата ти е в мрак!
Върви си! Нека бъдеш само спомен,
напомнящ за една лъжа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados
