Върви си! Нима не виждаш колко ме боли?

Върви си! Тази обич вече е обречена,

макар в сърцето огън да гори.

Върви си! Нямам нужда днес да чувам твоите

лъжовни думи... обещания.

Върви си! Ще запазя малкото си гордост, може би и чест...

Безмълвно ще се боря с мъката и любовта си.

Върви си! Не искам да те виждам вече...

Живей с лъжи във своя малък свят.

Въртиш се в кръг на своята обреченост,

да не обичаш - душата ти е в мрак!

Върви си! Нека бъдеш само спомен,

напомнящ за една лъжа.