Лицето ти забравям всеки ден,

а вечер връща се в съня.

Очите ти избягвам, впити в мен,

но пак разпалваш ми кръвта.

Защо изникваш във ума ми?

Защо примамваш ме със сладки думи?

Обръщам гръб, оставям те назад,

утеха търся из шумния град...

Бягам, крия се, отричам,

че някога нещо била си за мен,

но друга няма така да обичам,

за друга няма място в сърцето.

Затварям очи, виждам твойте черти,

лице красиво, развети коси...