Върви си

Мисля за теб непрестанно

намисташ се в главата ми постоянно

и дори и да искам да те изгоня,

ти пробиваш моята броня.

Път си правиш и аз не знам от къде,

като малко упорито дете,

но признай си – харесва ти,

нашата странна връзка, нали?

Не знам какво всъщност мислиш ти,

това не споделяш със мене, уви.

Ако можеш времето спри и ме прегърни,

прегърни ме и ме целуни.

С мен бъди – завинаги.

А после пусни времето да си върви,

а заедно с него, тръгни и ти

и не се връщай, защото боли.