Върви си
779
1
0
Мисля за теб непрестанно
намисташ се в главата ми постоянно
и дори и да искам да те изгоня,
ти пробиваш моята броня.
Път си правиш и аз не знам от къде,
като малко упорито дете,
но признай си – харесва ти,
нашата странна връзка, нали?
Не знам какво всъщност мислиш ти,
това не споделяш със мене, уви.
Ако можеш времето спри и ме прегърни,
прегърни ме и ме целуни.
С мен бъди – завинаги.
А после пусни времето да си върви,
а заедно с него, тръгни и ти
и не се връщай, защото боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александрина Балчева Всички права запазени
