Върви си там, откъдето ти дойде -
нахлу в съня и мислите -
кой ти позволи да се настаниш?
Върви си, колко пъти да повтарям,
пускам те и вратата аз отварям.
Край на твоите лъжи...
До тук с фалшивите сълзи
Върви си... остави ме!
По-добре сама, отколкото с теб сега!
Забрави ме, за да те забравя и аз!
Всичко между нас беше фалш.
Върви си... за да е спокойна в мен душата,
а раната дълбока да зарастне в тъмнината!!!
© Меглена Стефанова Todos los derechos reservados