katt (Кат Кат) katt (Кат Кат)
1 47
5 jun 2018, 1:38  

Вървим

  Poesía » Otra
1.9K 3 3

През хиляди сърца, потъпкани в калта,

Вървим, вървим, вървим!

Връз множество души от нас погубени,

Вървим, вървим, вървим!

 

Тъжим ли след това, поглеждайки назад?...

Напред, ...вървим, вървим, вървим!

 

Над бели рози с цвят червен,

от кърви чужди напоени,

Вървим напред, вървим, вървим!

 

А накъде или защо?

Към себе си или какво?

Кой ще ни каже?

 

Вървим, през костите на своите решения!

И продължаваме.

 

Вървим?!.....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Кат Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Накъде вървиш, човеко?

36 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • katt (Кат Кат)
    katt (Кат Кат)
    Благодаря ви, дойде в "точния момент" , цал ден ми беше в главата, просто реших да учваствам, иначе бих го пуснала така)
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Много силен, съдържателен стих! Успех в конкурса, Кат!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Успех, Кат! Изключителен стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0