През хиляди сърца, потъпкани в калта,
Вървим, вървим, вървим!
Връз множество души от нас погубени,
Вървим, вървим, вървим!
Тъжим ли след това, поглеждайки назад?...
Напред, ...вървим, вървим, вървим!
Над бели рози с цвят червен,
от кърви чужди напоени,
Вървим напред, вървим, вървим!
А накъде или защо?
Към себе си или какво?
Кой ще ни каже?
Вървим, през костите на своите решения!
И продължаваме.
Вървим?!.....
© Кат Кат Всички права запазени