5 июн. 2018 г., 01:38  

Вървим

1.9K 3 3

През хиляди сърца, потъпкани в калта,

Вървим, вървим, вървим!

Връз множество души от нас погубени,

Вървим, вървим, вървим!

 

Тъжим ли след това, поглеждайки назад?...

Напред, ...вървим, вървим, вървим!

 

Над бели рози с цвят червен,

от кърви чужди напоени,

Вървим напред, вървим, вървим!

 

А накъде или защо?

Към себе си или какво?

Кой ще ни каже?

 

Вървим, през костите на своите решения!

И продължаваме.

 

Вървим?!.....

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Кат Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

36 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, дойде в "точния момент" , цал ден ми беше в главата, просто реших да учваствам, иначе бих го пуснала така)
  • Много силен, съдържателен стих! Успех в конкурса, Кат!
  • Успех, Кат! Изключителен стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...