23 jul 2015, 23:04

Вървим пеша 

  Poesía » De amor
546 0 1

С устни от сатен привличаш ме,

в момент на скромност 

сякаш съм в море и плувам, 

всъщност стъпвам 

и вървя - не знам къде.

Момент на мое откровение,

реалност с теб,

изпълнена мечта, 

сякаш няма ни, 

но чувствам твоята ръка 

до моята,

вървим пеша. 

© Мирослав Митов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??