С устни от сатен привличаш ме,
в момент на скромност
сякаш съм в море и плувам,
всъщност стъпвам
и вървя - не знам къде.
Момент на мое откровение,
реалност с теб,
изпълнена мечта,
сякаш няма ни,
но чувствам твоята ръка
до моята,
вървим пеша.
© Мирослав Митов Todos los derechos reservados