23 июл. 2015 г., 23:04

Вървим пеша 

  Поэзия » Любовная
582 0 1

С устни от сатен привличаш ме,

в момент на скромност 

сякаш съм в море и плувам, 

всъщност стъпвам 

и вървя - не знам къде.

Момент на мое откровение,

реалност с теб,

изпълнена мечта, 

сякаш няма ни, 

но чувствам твоята ръка 

до моята,

вървим пеша. 

© Мирослав Митов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??