23.07.2015 г., 23:04 ч.

Вървим пеша 

  Поезия » Любовна
647 0 1
С устни от сатен привличаш ме,
в момент на скромност
сякаш съм в море и плувам,
всъщност стъпвам
и вървя - не знам къде.
Момент на мое откровение,
реалност с теб,
изпълнена мечта,
сякаш няма ни,
но чувствам твоята ръка
до моята,
вървим пеша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Митов Всички права запазени

Предложения
: ??:??