25 oct 2007, 23:15

Вървял

1.1K 0 2

Когато внезапно Истината освети пътя,

по който вървял си и видиш калта,

камъните и безбройните съчки,

разбираш, че тънал си нейде в далечна гора,

самотна, страшна и тиха...

Вървял си  гордо и смело, защото

си мислил, че вървиш по пътечка

от дългият път на щастието...

Вървял си, защото някой е вървял

до теб ръка за ръка и просто си чакал да стигнеш!

Да, но ето на - Истина...

Няма пътека, нито дълъг път напред,

няма го и този, който те е държал за ръка,

вървял си и още вървиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краси ... насълзих се от това великолепно коментарче!!! Искрено благодаря !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Върви и по пътеката тясна не спирай
    защото зад хълма те чака новата цел.
    Върви прегърнал в себе си тая надежда
    която те пази в житейски беди.
    Върви,стиснал здраво целта си
    назад не поглеждай,само поуката взел
    от старите грешки,неволи преборил
    и чакащ часа на победните ден.
    И в тази пътечка навярно не лека
    не пълна с цветя,аромат и песен на славей
    но върви,ти не спирай,не спирай върви
    защото истината смисъл има!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...