13 jul 2013, 0:22  

Вътрешен бой

  Poesía
931 0 2

Вие виждате ли в моето сърце

борбата ми и моите терзания?

Но пак са силни моите ръце -

макар и да съм пълен с отчаяние.

 

Дали четете в моите очи

за битката ми вътрешна, безкрайна?

Но нищо няма там да проличи -

и тя ще си остане моя тайна.

 

Отново се изправям - като бог,

потиснал колебания, съмнения.

Пак водя бой безмилостен, жесток -

за да спечеля битки неспечелени.

 

И пак ще съм за вас неуловим.

Ще вкусите от моето презрение.

Да, зная, че не съм непобедим -

но няма да изпитам поражение.

 

Оставам тук - от друго съм тесто -

че мечът ми е още непречупен.

Предлагаха ми накити, злато -

но аз ще си остана неподкупен.

 

И вътре в мене яростен двубой

аз водя - с безпощаден неприятел.

Но утре, във последния си бой

ще викна на дуел дори съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...