Jul 13, 2013, 12:22 AM  

Вътрешен бой

  Poetry
935 0 2

Вие виждате ли в моето сърце

борбата ми и моите терзания?

Но пак са силни моите ръце -

макар и да съм пълен с отчаяние.

 

Дали четете в моите очи

за битката ми вътрешна, безкрайна?

Но нищо няма там да проличи -

и тя ще си остане моя тайна.

 

Отново се изправям - като бог,

потиснал колебания, съмнения.

Пак водя бой безмилостен, жесток -

за да спечеля битки неспечелени.

 

И пак ще съм за вас неуловим.

Ще вкусите от моето презрение.

Да, зная, че не съм непобедим -

но няма да изпитам поражение.

 

Оставам тук - от друго съм тесто -

че мечът ми е още непречупен.

Предлагаха ми накити, злато -

но аз ще си остана неподкупен.

 

И вътре в мене яростен двубой

аз водя - с безпощаден неприятел.

Но утре, във последния си бой

ще викна на дуел дори съдбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...