13 июл. 2013 г., 00:22  

Вътрешен бой

929 0 2

Вие виждате ли в моето сърце

борбата ми и моите терзания?

Но пак са силни моите ръце -

макар и да съм пълен с отчаяние.

 

Дали четете в моите очи

за битката ми вътрешна, безкрайна?

Но нищо няма там да проличи -

и тя ще си остане моя тайна.

 

Отново се изправям - като бог,

потиснал колебания, съмнения.

Пак водя бой безмилостен, жесток -

за да спечеля битки неспечелени.

 

И пак ще съм за вас неуловим.

Ще вкусите от моето презрение.

Да, зная, че не съм непобедим -

но няма да изпитам поражение.

 

Оставам тук - от друго съм тесто -

че мечът ми е още непречупен.

Предлагаха ми накити, злато -

но аз ще си остана неподкупен.

 

И вътре в мене яростен двубой

аз водя - с безпощаден неприятел.

Но утре, във последния си бой

ще викна на дуел дори съдбата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...