30 jun 2015, 11:27

Вътрешна сила

  Poesía
757 0 0
Вътрешна сила

Отдавана забравили за вътрешната сила, изгубили сме я дори,
погубена едва ли не нарочно,
стои и чака, скрита е в онези там дълбоки, тъмни, непрогледни дълбини.
Поставена в затвора - мрачен, създаден от самите нас в собствените ни глави,
копнее да покаже,
че погрешно е потъпкана, сложили дори сме тежки окови на нозете ѝ.
Завой обратен, рязък нужен е, към онзи чист и ясен лъч от светлина,
когато носили сме с шепи пълни, пламъка най-свят,
изпепеляващ, всичко лошо в онази там мрачна, страшна сивота.
Обърнати назад си мислим, че няма мрака да разпръснем, победим
и сякаш се виним, че изгубили сме се сами.
Но начин лесен няма,
развитието трудно идва, ако не си го пожелаем като най-святата мечта.
Съзнаем ли изгубената сила,
многократно ще се изпълним с нов копнеж.
Това урок е много труден и скъпо струва, измерен във времето,
но тръгнем ли веднъж по пътя стръмен ще се справим,
знаейки, че ще ни донесе отдавна изгубената жажда за живот.
С онази страшна, чиста сила ще качим отново,
всяко стъпало - стръмно, потънало в дълбокото,
да видим грешките си стари, отстранявайки ги с ярка светлина -
мъдър начин да изчистим допуснатото в миналото зло.
Онази свята, сила ще ни тласка тя, към нов по-труден поучителен урок,
в който жадни ще стоим и ще мълчим,
отпивайки по-малки, оценени глътки от онази чаша пълна с любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...